Мразя пролетта. Много е лицемерно, защото Пролет на Вапцаров ми е едно от любимите стихотворения и мога да го рецитирам дори когато съм полу заспала. Но просто не понасям като се сменя времето. Идват ми в повече топлото и късните залези. Тези дни, всъщност не знам дали е, защото скоро ми идва цикъла или от нещо друго, но рева постоянно. Смисъл, аз знам, че съм си чувствителна по принцип и то си ми личи на лицето като че ли съм си го написала на челото, ама истериите последните няколко вечери ме изтощават.
Самото плачене не ми пречи, даже ми харесва, по някакъв мазохистичен начин - защото е успокояващо и се чувствам удовлетворена. Но после ме боли главата, особено ако съм плакала повече от час и половина, и ми се подуват клепачите и така сенките под очите ми си личат още повече. И ми е трудно да дишам, понеже ми се запушва носа. много досадно.
Мама не е в настроение. Това което ме мъчи от известно време е, че много ми липсва как тя се държа с мен, когато бях малка. По-търпелива, може би. Искам да кажа, наясно съм че съм пълно дъно и че съм провалена дъщеря, но въпреки това ми става мъчно всеки път, когато някой се държи с мен по-остро или не с тона, с който очаквам.
Сина също не е съвсем на себе си. Усещам, че го изтощавам и това много ме натъжава. Знам, че си има своите проблеми и какво ли още не, но пак съм мега тъпо парче, което значи, че си вися в главата и си мисля какви ли не глупости.
Даже не искам да обсъждам завършването. Матури, абитуриентски балове, алкохоли, университети, направо ми се повдига като се сетя. Сееш се. ЛЕШ. Май никога не съм използвала тази дума. Може би dookie е по-добре.
Уотевър. Толкова ми е писнало от всичко и всички. Ама какво да се прави по въпроса.
.jpg)
