Видин ми е много противоречив.
Днес нахраних сврака със семена и котешки гранули. Вчера си намерих старите книжки на франклин. Сега вися на една пейка баш в началото на пазара. Не е зле. Ще си направя кафе като се прибера вкъщи. Поради някаква причина ми е много успокоително да слушам диалекта на хората. Он и она и изяждането на определени съгласни.
Едновременно ми е малко тъпо. Видин е буквално ghost town. Има една такава мизерия и немотия която просто струи от хората и сградите и улиците и не я понасям. Направо ми става лошо.
Обичам баба Вида и обичам калето и обичам къщата на куклите и обичам градинката на Дунава и обичам будките за вестници и обичам партизанските паметници и обичам клуба по бокс и обичам общинския пазар и обичам ВиКато и обичам районното и обичам бездомните котета и кучета и обичам да пуша цигари на аванта и да клюкарствам с баба и обичам обичам обичам този град и така го мразя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар